Ако харесваш тази статия, защо не я споделиш с твой приятел в Svejo?
Валентин Стоянов е завършил Право в СУ „Св. Климент Охридски” и е специализирал Право на Европейския Съюз и Международни икономически организации в Университет Хамбург, Германия. В момента работи като юрисконсулт във финансовия сектор. Член е на СДС, както и съветник на г-н Пламен Юруков.
През последните месеци последиците от световната икономическа криза започнаха да се усещат и в България. Страната ни посреща стопанските затруднения сравнително подготвена – след 11 години на перманентен икономически растеж, започнал през 1998г. по време на управлението на СДС, с устойчив валутен борд, също въведен от Съюза на демократичните сили, както и със стабилна финансово-кредитна система. Голямото опасение е, че постигнатото през последното десетилетие може да бъде съсипано само в рамките на година-две от сегашните упрявляващи. Още повече, че в последно време започна да се откроява ясна тенденция правителството да оправдава собствените си грешки и неадекватност именно с „международното положение”, лансирайки същевременно редица спорни и необмислени предложения за антикризисни мерки, които да бъдат приложени в страната.
Индустриални паркове?
Една от предлаганите мерки за “стимулиране” на икономиката е тази за изграждане на индустриални паркове и много напомня на екзотичната идея, лансирана от Асен Гагаузов, за изграждане на голф игрища (!) с бюджетни средства. Трябва да се отбележи, че през последните две десетилетия в България са изградени само няколко индустриални зони, като повечето не са изцяло запълнени с предприятия, въпреки значителната инвестиционна активност в страната през последните години. От тази гледна точка не е ясно какво кара правителството да смята, че подобни проекти въобще могат да представляват интерес за предприемачите, особено като се има предвид, че редица бизнес проекти се замразяват от частните инвеститори. Най-пресен случай е този с добилото вече легендарна известност металургично предприятие на австрийската компания “Фьост Алпине”... Друг е и въпросът, че никой не е представил на обществото какъвто и да е анализ относно разходите за построяване на индустриални паркове, локациите им, както и дали въобще някой инвеститор е проявил интерес към изграждане на предприятия в подобни зони. По всичко личи, че в случая за пореден път ставаме свидетели на една недобре обмислена идея, пусната в публичното пространство, която въобще няма да се реализира, още по-малко с парите на данъкоплатците.
Държавна банка за развитие
Изключително неудачно е и създаването на т.нар. Държавна банка за развитие (ДБР). Новата правителствена мегаструктура възникна чрез преобразуване на съществуващата Насърчителна банка, но се очертава да има значително по-разширена дейност, като наскоро стана ясно, че капиталът на банката ще бъде увеличен до внушителните 500 млн. лв.! Много въпроси могат да бъдат зададени във връзка с поредното хрумване на правителството. Един от първите въпроси, които възникват, е защо трябва да има държавна банка при положение, че в България съществуват над 30 частни, които при това функционират наистина успешно. Как може страната да върви към приватизиране на банковия сектор (последната държавна банка беше ДСК) и секторът да е изключително добре развит, а в същото време правителството да създава нови публични финансови институции!
Съществуването на държавна банка въобще поставя под въпрос ефективността на финансово-кредитната система в страната. Ролята на банките като финансови посредници е да дават кредити и те се специализират именно в измерването на риска и в оценяване на добрите бизнес идеи. Държавата, в лицето на нейните чиновници, няма как да развива такава дейност. Най-малкото – не й е това работата.
Питаме и следното: кого би финансирала тази институция? Най-вероятно този, който не е с достатъчно рентабилен бизнес и няма възможност да получи финансиране на пазарен принцип, и който в същото време е приближен до властта. Не е ясно как държавната банката ще решава да даде кредит на дружества, на които други банки са отказали. След като една бизнес идея не може да спечели доверието на финансови експерти, защо трябва да се подпомага от държавата? Когато публична институция раздава пари, винаги възникват подозрения за политически натиск и опасения за корупция. Неизбежно изникват и асоциации за наливане на пари в близки до тройната коалиция „обръчи от фирми”.
Характерна черта на пазарната икономика е обстоятелството, че с рисково финансиране се занимава частния сектор, защото няма нито икономически резон, нито логика държавни служители да финансират частни фирми с парите на гражданите. Това, което правителството би могло да направи, е да вложи въпросните 500 млн. лева, предвидени за капитала ДБР, в българските банки и да ги остави те сами да преценят какви типове бизнес да финансират.
БНБ
На този фон Българска народна банка, въпреки ограничения се инструментариум, предлага далеч по-адекватни решения от правителството. Централната банка оповести намаляване на минималните задължителни резерви (МЗР), които банките са длъжни да заделят при отпускане на кредити, като по този начин бе освободена ликвидност в размер на около 600 милиона лева за банковата система. На практика МЗР са квази данък, който търговските банки внасят, за да отпускат кредити. Чрез намаляването на МЗР Българска народна банка фактически намали данъчната тежест за банковата система, оставяйки й ресурс, който да подкрепи националната икономика. Подобен би трябвало да е и подходът на правителството, т.е. да бъдат намалени данъците и осигуровките, вместо да бъдат увеличавани. При това – след като бюджетният излишък през първите 9 месеца на годината достигна 5 млрд. лв., а фискалният резерв – шокиращите 12 млрд. лева!
Решенията
Именно по-ниските данъци и осигуровки биха оставили по-голям разполагаем доход в гражданите и предприемачите, който да служи като техен финансов буфер в условията на икономическа криза, по-високи лихви и растящи цени. Намалената данъчно-осигурителна тежест би стимулирала инвестиционната активност и потреблението и съответно би довела до запазване на икономическия растеж. Точно обратното предприема правителството, завишавайки повечето акцизни ставки, здравните осигуровки и данъчните оценки на имотите и същевременно запазвайки всички останали данъци непроменени.
Друго решение в правилната посока биха били по-ниските правителствени разходи и съответното закриване или трансформиране на цели административни структури като Министерство на извънредните ситуации, Министерство по европейските въпроси, Министерство на държавната администрация, Държавната агенция по туризъм, Агенцията по заетостта и др.
Изключително важно е и избягване на интервенционния подход от страна на правителството, изразяващ се във финансиране с пари на данъкоплатците на авантюристични проекти при липса на какъвто и да е публичен контрол. Вместо това – средства от натрупания излишък биха могли да бъдат насочени към изкупуване на държавни ценни книжа и съответното намаляване на външния и вътрешния дълг на страната.
SVEJO.NET: 
