Ако харесваш тази статия, защо не я споделиш с твой приятел в Svejo?
България трябва да ускори икономическите реформи и да ограничи корупцията, за да смекчи ефектите от глобалната кредитна криза. Това е основното послание, отправено от водещи чужди експерти по време на Икономическия форум за Югоизточна Европа, който се провежда в София.
Празненството свърши, заяви архитектът на българския валутен борд Стив Ханке - преподавател по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс" (Johns Hopkins University) в САЩ. Въпреки, че валутният борд ще смекчи удара, Брутният вътрешен продукт на страната ще бъде по-нисък догодина, заяви той.
По думите му най-доброто нещо за България в условията на глобалната криза е, че има валутен борд, който й служи като котва за стабилност. В противен случай щеше да се стигне до срив на лева, както се случи с националната валута на Унгария и всичко да се разпадне, допълни той.
Избегнахте първата вълна, втората ще ви засегне
“Вие избегнахте първата вълна на кризата – левът не се срина. Втората вълна обаче ще ви засегне – икономиките, които пострадаха при първия удар като американската криза, ще се нуждаят от повече пари, за да покриват задълженията си и инвеститорите ще оттеглят капиталите си от развиващите се пазари. Ще усетите негативния ефект – чуждестранните инвестиции ще намалеят, банките ще отпускат по-малко заеми”, поясни Стив Ханке.
“Всичко ще намалява, например икономическият растеж, което не е хубаво, но ще има и параметри, които е добре да намаляват – инфлацията ще е по-ниска, отколкото хората очакват. Ще намалее и дефицитът по текущата сметка, който в последно време нарастваше неконтролируемо”, каза още той.
Банковата система е уязвима
Ханке смята, че българската банкова система е уязвима, защото банките тук разчитат на заеми от чужбина, за да финансират отпускането на кредити. Според него кредитите, които търговските банки дават, трябва да се подсигуряват от депозитите. Ако инвеститорите си поискат парите, може да се стигне до проблем, прогнозира той.
Бързи реформи и борса с корупцията
Няма място за успокоение, заяви и Флориан Фихтъл от Световната банка, който отговаря за България. Кризата засилва необходимостта от провеждане на структурни реформи, посочи той.
Българската икономика се развиваше добре през последното десетилетие благодарение на растящите чужди инвестиции, кредитната експанзия и потребителското търсене, като хората вземаха заеми, за да купуват вносни стоки след продължилата десетилетия нищета по времето на комунизма.
Този растеж обаче доведе до силна зависимост от чуждестранните инвестиции и предизвика растящ дефицит по текущата сметка, който прави страната особено уязвима в момент на кредитна криза, каза той.
Фихтъл и Ханке заявиха, че България трябва да осъществи бързо реформите, да повиши производителността, да подобри качеството на образованието и да модернизира инфраструктурата си, останала от съветско време.
Според тях е важно страната да изчисти и инвестиционния си имидж, помрачен от неуспеха й да се пребори с масовата корупция и престъпността. Фихтъл отбеляза, че Световната банка е загрижена от неспособността на България да усвоява средствата от ЕС, замразени заради измами.
Като продължение на казаното от двамата икономисти звучи предупреждението във в. “Файнешъл таймс”, че потъналите в дългове развиващи се пазари все повече се излагат на риска от банкрут заради трудностите да привлекат капитали.
Икономиките на Латвия, България, Украйна, Пакистан и Исландия са посочени като най-уязвими, тъй като ограниченото външно кредитиране ги поставя под натиск, пише изданието, като цитира анализ на международната кредитна агенция “Муудис” (Moody's).
Според агенцията държавите може да получат средства от МВФ, но да не ги използват добре. От инвестиционната банка RBC Capital Markets коментират, че страни като Украйна, Исландия и Пакистан ще продължават да изпитват проблеми, тъй като те са разчитали на големи дефицити по текущата сметка и чуждестранно финансиране.
България има дефицит по текущата сметка в размер на 25% от БВП, Исландия – 20%, Латвия – 15.1%, Украйна – 10%, а Пакистан – 8.7%, припомня вестникът. Украйна има и дълг 140 млрд. долара, който трябва да рефинансира догодина.
Проф. Ханке коментира, че истинската причина за финансовата криза е политиката, провеждана от правителството на САЩ и от Федералния резерв.
Бюджетът за следващата година – най-трудният от четири години
На фона на прогнозите на експертите за развитието на българската икономика в близките месеци, в парламента започна обсъждането на проектобюджета за следващата година, определян от министъра на финансите Пламен Орешарски като най-трудния за това правителство и изпълнен с много неизвестни.
На съвместно заседание на бюджетната и икономическата комисия проектът на бюджета, предложен от правителството, бе приет на първо четене.
Според министъра на финансите заложеният излишък от 3 процента от БВП може да послужи за буфер срещу негативното влияние на световната финансова криза. В същото време е предвидена гъвкавост, като излишъкът може да бъде намален до 2 процента. Българската банкова система е стабилна, с добра ликвидност, притесненията ни са в посока влиянието на кризата върху реалната икономика, каза Орешарски.
Министърът на финансите прогнозира свиване на стопанската активност, намаляване на вътрешното и външното търсене, свиване на износа и на преките чужди инвестиции. Това може да доведе до по-ниски приходи за бюджета, а в комбинация с дефицита по текущата сметка може да се стигне до нарастване на отрицателните ефекти за българската икономика, обясни министърът.
Той посочи, че през следващата година ще се забележи и тенденция за увеличаване на безработицата.
Според управителя на БНБ Иван Искров финансовата криза вече дава своите отражения на икономиката в България чрез намаляването на външните инвестиции и на поръчките за български промишлени фирми, но върху банковата система тя няма ефект. Българските банки нямат рискови експозиции и не са заплашени от фалити, посочи той.
Сега банките се пренастройват, докато доскоро се мъчеха да завоюват пазарен дял на всяка цена, сега те залагат на сигурността, каза Искров. Той отбеляза, че кризата може да има положителен ефект, ако българските фирми са достатъчно гъвкави и намерят ниша на европейските пазари. Управителят на БНБ прогнозира намаляване на потреблението на домакинствата от 5.6 на сто на 4.5 на сто и призова финансовите резерви на страната да се използват за разкриване на нови работни места./Mediapool
SVEJO.NET: 
